1. Произходът на Деня на труда
Произходът на китайския празник Денят на труда може да се проследи до 1 май 1920 г., когато в Китай се провежда първата демонстрация за Първи май. Демонстрацията, организирана от Китайската федерация на профсъюзите, има за цел да насърчи правата на работниците и да подобри условията им на труд. Оттогава 1 май се чества като Международен ден на труда по целия свят, а Китай е определил деня за официален празник, за да почете и признае приноса на работниците за обществото. През 1949 г., след създаването на Китайската народна република, китайското правителство обявява 1 май за национален празник, което позволява на работниците да имат почивен ден и да празнуват постиженията си. По време на Културната революция от 1966 до 1976 г. празникът е спрян поради идеологическата позиция на правителството срещу всичко, което се възприема като буржоазно. След реформите от 1978 г. обаче празникът е възстановен и започва да получава все по-голямо признание. Днес празникът Денят на труда в Китай продължава три дни от 1 до 3 май и е един от най-натоварените периоди за пътуване през годината. Много хора се възползват от свободното време, за да пътуват или да прекарат време със семействата си. Като цяло, празникът на Деня на труда в Китай служи не само като честване на приноса на работниците, но и като напомняне за важността на продължаващото подобряване на условията на труд и защитата на правата на работниците.